Loading
00

Play

Press > Play
Year: 2012

проект и снимки - Красимир Капитанов, текст Лидия Манолова

Новият клуб Play във Велико Търново прибавя съвременен блясък към царствената слава на града, поставяйки ръка върху пулса на нощния живот. Слагайте обувките за танци и не забравяйте да хапнете нещо леко, преди да се потопите в магическия лабиринт на играта. Дизайнерът Красимир Капитанов определено има дарбата да превръща местата за забавление, които проектира, в точка на привличане за всички, любопитни към заобикалящата ги среда. Стилът му – разпознаваем и труден за подражание, се основава на специфичното съчетание между въображението на художника и качествените технологии, с които се изпълняват проектите. След емблематичните за нощния живот клубове в различни градове Play показва една още по-овладяна концептуална визия, в която темите за играта и музиката се преплитат точно както в превода на думата. Клавишът Play поражда идеята за пространството и задвижва основните елементи на интериорния проект – графични изображения на цветни пъзели и лабиринти, поставени в суровия контекст наиндустриална атмосфера, която напомня автентично производствено пространство. Предизвикателството към очите на гледащия започва оттук нататък с играта в детайлите – диджейски пулт, вдигнат във въздуха като платформа на кран, метални обтегачи, ретро вентилатори, задвижвани електронно, 5-метров бар, който сякаш виси свободно между двете нива. Ефектите не са самоцелни, те се вписват хармонично в общата идея и създават внушение за автентична атмосфера, обживяна от времето, с цвят на изпечена керемида, дърво, метал. Типично за Капитанов е да използва прости материали, които носят в себе си история и време, и да ги поставя в нов контекст. Също и да експлоатира първоначалната идея докрай, търсейки различни нива във визуалния й израз - Play се появява ту като цветен пъзел, чиито части пулсират в ярки цветове, ту като графичен принт върху тапицериите, ту като лабиринт в релефа на решетката. „Играта като тема ми харесва, защото съм художник. Ако не си играеш, правейки изкуство, не си искрен – казва Красимир Капитанов. – Play има много нива на разбиране, темата е благодатна за разработване и много вдъхновяваща като метафора. Акцентът е върху човешкото любопитство и съзидателност, желанието да решиш проблем, да подредиш парчетата така, че да намерят правилното си място – дори в живота.”