---

Всяка година „Дибла“ се наема с нелеката задача да открои един от тях. За наше щастие, конкуренцията за званието „Дизайнер на годината“ е винаги напрегната – това говори за високото и постоянно повишаващо се ниво на българския дизайн, както и за развитието в обществото на плодотворна среда за неговата изява. Именно затова обаче изборът е неимоверно труден – защото сред кандидатите няма нито един, който да не е достоен за званието. Тази година журито се опита да сравни заслугите на три утвърдени и популярни имена за развитието и разпространението на българския интериорен дизайн. Кандидатурите в тази категория се избират от самопредложили се дизайнери, такива предложени от трети лица и предложени от „Дибла“. Именно екипът на Платформата следи развитието на бранша от години, познава в детайли професионалистите, тяхната дейност и проекти и има основна функция при окончателния избор на „Дизайнер на годината“. Най-авторитетното признание в бранша се присъжда за развитие и принос към българския дизайн, опит, професионализъм, разнообразни по естество и мащаб проекти и успешно популяризиране на българския дизайн на международна сцена. Най-желаното отличие връчи г-н Иво Димитров, а Дизайнер на годината 2018 г. е Краси Капитанов.

---

---

       проект и снимки - Красимир Капитанов, текст Лидия Манолова       Новият клуб Play във Велико Търново прибавя съвременен блясък към царствената слава на града, поставяйки  ръка върху пулса на нощния живот. Слагайте обувките за танци и не забравяйте да хапнете нещо леко, преди да се потопите в магическия лабиринт на играта.       Дизайнерът Красимир Капитанов определено има дарбата да превръща местата за забавление, които проектира, в точка на привличане за всички, любопитни към заобикалящата ги среда. Стилът му – разпознаваем и труден за подражание, се основава на специфичното съчетание между въображението на художника и качествените технологии, с които се изпълняват проектите. След емблематичните за нощния живот клубове в различни градове Play показва една още по-овладяна концептуална визия, в която темите за играта и музиката се преплитат точно както в превода на думата. Клавишът Play поражда идеята за пространството и задвижва основните елементи на интериорния проект – графични изображения на цветни пъзели и лабиринти, поставени в суровия контекст наиндустриална атмосфера, която напомня автентично производствено пространство. Предизвикателството към очите на гледащия започва оттук нататък с играта в детайлите – диджейски пулт, вдигнат във въздуха като платформа на кран, метални обтегачи, ретро вентилатори, задвижвани електронно, 5-метров бар, който сякаш виси свободно между двете нива. Ефектите не са самоцелни, те се вписват хармонично в общата идея и създават внушение за автентична атмосфера, обживяна от времето, с цвят на изпечена керемида, дърво, метал. Типично за Капитанов е да използва прости материали, които носят в себе си история и време, и да ги поставя в нов контекст. Също и да експлоатира първоначалната идея докрай, търсейки различни нива във визуалния й израз - Play се появява ту като цветен пъзел, чиито части пулсират в ярки цветове, ту като графичен принт върху тапицериите, ту като лабиринт в релефа на решетката. „Играта като тема ми харесва, защото съм художник. Ако не си играеш, правейки изкуство, не си искрен – казва Красимир Капитанов. – Play има много нива на разбиране, темата е благодатна за разработване и много вдъхновяваща като метафора. Акцентът е върху човешкото любопитство и съзидателност, желанието да решиш проблем, да подредиш парчетата така, че да намерят правилното си място – дори в живота.”

---

---

       Червило vs Червило       Обновеното столично заведение е антитеза на „пластмасовото" ни време       проект Красимир Капитанов, снимки Красимир Капитанов и Богдан Плъков, текст Антоанета Баева       Новото „Червило" изненадва с напълно променена интериорна визия. Представеният проект е етап от цялостна концепция, която предстои да бъде реализирана.       „Времето е силно технологично, студено, нечовешки забързано, нещата станаха „пластмасови" - това налага тоталната промяна в дизайна и концепцията на интериора. Сега се нуждаем от повече топлина и човещина" - казва Красимир Капитанов, автор на новия дизайн на известното столично заведение.       Доскоро мястото беше с изчистена, минималистична визия, а сега всеки елемент е мислен и създаден с уважение към историята на сградата и е препратка към културно историческите ценности. Интериорът е инспириран от миналото, но класическата естетика е прочетена съвременно, без да се спазват клишираните рецепти за модерно и ретро, без евтини подражания, финото еклектическо мислене тук е не просто сбор от елементи, а артистична интерпретация на миналото с точен усет за съвременност. Интериорът звучи ефирно и позитивно, липсва всякакво напрежение и доминира усещането за домашна атмосфера.       Пространството е зонирано. Подчертани са всички архитектурни дадености и естествените прозорци, които преди бяха затворени. В обзавеждането почти всичко е правено по детайл. Всеки елемент, до последната подробност, е авторски, бутиков, по рецепта, която няма да се повтори.       Симбиозата между материалите е хармонична и вълнуваща - прозрачни елементи, тухла, бетон. Класическите форми са прочетени в един много особен материал - прозрачна епоксидна смола, към която е подхо-дено скулптурно, с класически прийоми - отливки. От кехлибарения, патиниран, прозрачен материал са корпусът на дивана, корнизите и рамките. Тези елементи са ювелирно изработени и осветени с LED, което ги прави ефирни и безтегловни и им придава дълбочина - оригинално решение, което не сме срещали на друго място.       Идеята за сдържан благороден лукс и фин аристократизъм се долавя във всеки детайл, дори в пердетата от изискана ленено-памучна материя. „Елементарно е да се вземат сатенени пердета с класически мотиви, но това са лесни решения. Във важните обекти не вървя по отъпкани пътеки", казва Красимир Капитанов.       "Да си модерен, значи да си хармоничен, да познаваш историята, да стоиш здраво стъпил в настоящето и да провокираш бъдещето. Дизайнерите трябва да диктуват тенденции, а не да се осведомяват и да робуват на сезонни решения. Те не трябва да влизат конюнктурно в модата, а да й противоречат елегантно"       „Най-важното е да си адекватен в човешки план - да усещаш какво се случва и от какво се нуждаят хората. А днес те имат нужда от човещина, малко повече обич и сигурност"       „Да правиш обществени интериори е отговорност и послание, а не просто да събереш някакви мебели накуп. Тези интериори стават част от Живота на много хора, градят техните критерии, променят мисленето и светоусещането им"

---

---

       Бели нощи       White House в Бургас не е просто новата модерна дестинация, а място, което изразява идеята за взаимодействието между интериорите и хората.       проект и снимки - Красимир Капитанов, текст - Лидия Манолова       Експериментите с пространството и експресивните творчески решения са част от индивидуалния подход на дизайнера Красимир Капитанов. Последният му проект White House впечатлява с акцента върху бялото и различните му роли – нетипично за нощен клуб, то създава специалната атмосфера тук, която не се подчинява на познатите стилови определения. Заложено в името на клуба, бялото е единствената отправна точка за дизайнера в началото на проектирането. И тъй като според него концепцията “всичко в бяло” сама по себе си няма особен смисъл, инстинктивното му решение е да търси различните прояви и измерения на бялото, като ги подчини на една обща идея – да създаде релаксиращ, комфортен, естетски интериор, в който посетителите да откриват детайли и отделни зони, отговарящи на тяхното настроение и нагласи. Действайки по-скоро като художник, отколкото като проектант, авторът залага на експериментите – не само с текстури, обработка на материалите, повърхности, нюанси, но и със заемки от различни стилове. От изчистените линии на блестящите барове до тухлените стени, грубите мазилки, боядисаното дърво, аксесоарите, интериорът е магически микс от препратки, успокоени в обединяващата хармония на бялото. “Търсехме неочакваното, аномалиите, изненадата, неопределеното пространство между модния подиум и селската къща. Ако разплетем отделните визии тук, можем да извадим няколко обекта – луксозен моден магазин, изкусителен нощен клуб, топъл и уютен дом”, обяснява идеята си дизайнерът. Шкафове с книги и свещници, маси, напомнящи сандъци, в които са подредени лични вещи, меки възглавници, носталгични предмети, донесени от приятели създават топла атмосфера, близка до дома, но и дистанцирана от него заради новия контекст. Така въздействат и голямата камина зад бара, и небрежно изписаните фрази в пода от бял цимент - многопластово, като приятен контраст между модерното и носталгичното, и осигуряват онова ниво на общуване, което превръща пространството в клуб.

---

---

       Йероглифи в модерен контекст.       Маса с йероглифи или минималистичен бял бар? Интериорът на кафе-бар KIBO провокира ценителите на специалната атмосфера с множество загадки.       проект и снимки - Красимир Капитанов, текст - Лидия Манолова       След клубовете White House и Addict едно ново място в Бургас разнообразява от няколко месеца избора на всички, които обичат хубавата музика и качествената атмосфера. Кафе-бар KIBO, разположен в централната градска част, е заведение с подчертана индивидуалност, въпреки че интериорът притежава познатия ни от предишните клубове характерен почерк на дизайнера Красимир Капитанов. Заданието за KIBO е да се проектира пространство, което да изглежда привлекателно и релаксиращо през деня, а вечер да е място за забавление, с музика на живо и почти постоянна аудитория. Тясното и дълго помещение не е най-благодатно за подобна концепция, но е овладяно перфектно с напречни сечения от екзотични решетки, които формират зони с различни опции за сядане. В това многообразие на преден план изпъква идеята на дизайнера за интериор, който изразява тотален полет на въображението без съобразяване с формални белези, стилове и тенденции. Вихрената комбинация от етно и модерно, йероглифи и модерни графични знаци, лакови повърхности и състарено дърво, прожектори и африкански маски внушава стремеж към постигане на интериор със силно присъствие, който да ангажира посетителите и да не ги оставя безразлични нито за миг. Невъобразимият микс, който другаде би бил пресилен, в клуба звучи като естествена симбиоза на арт детайли, музика, дизайн. Красимир Капитанов признава, че отдавна е мечтаел за такъв проект, който да звучи цялостно и завършено с многообразието на художествените и дизайнерски изразни средства – като музикална творба, в която се преплитат различни теми. Основните препратки в елементите на дизайна са своеобразно пътуване в различни времена и култури – африкански примитивни маски, арабски заемки, модерни геометрични обеми. Ниските маси и барът с резбовани повърхности са специално проектирани и изработени за KIBO; особено внимание е отделено на аксесоарите – съдове, свещи, възглавници, които допълват усещането за комфорт и екзотика.

---

---

       България е страната на грозните сгради       Има места по света, подходящи за сафари, други - да покоряваш върхове хилядници, трети - да се отдадеш на подводен риболов, но ако ти трябва страна, в която искаш да направиш снимки на грозни сгради - ела тук! Не е необходимо да ги търсиш - те сами те намират! Звучи като объркана реклама, но не е! Такава е истината! Не е патриотично?! Не мисля! Аз обичам страната си, повече от петнадесет години се опитвам да направя света малко по-красив и точно поради тази причина си позволявам да бъда откровен.       Драги сънародници, скъпи колеги - пациентът е в кома и с червило няма как да го вдигнем на крак! Необходим е електрошок! Как да оправим нещата?! Откровено - не знам! Ако бях политик, щях да измисля нещо патетично и да всея оптимизъм, но не съм. За съжаление ние, хората, правещи архитектура и дизайн, сме само инструменти в ръцете на историческа предопределеност, или казано простичко – каквито са меценатите, такова е изкуството!       Писано ни било да живеем в общества, изтъкани от крайности - дълги години социалистически илюзии, бесен скок в криворазбран капитализъм, амплитуди, от които зъбите падат! Резултатите са очевадни - само се разходи по улиците и ако си достатъчно смел, гледай! Дупки, кал, безвкусни сгради, боядисани във всички цветове на дъгата, авторски тераси и архитектурни решения, плод на нечовешка изобретателност, надхвърляща ефекта от декора на филма "Воден Свят". С носталгия гледам старите социалистически блокчета, в които все пак имаше някаква мисъл.       В този аспект ще кажа най-отговорно: добре, че кризата дойде! По-малко пари, по-малко безумия!       Преди години всеки гараж стана бутик, всеки втори бизнесмен се превърна в строител... Но не в това е проблемът. Проблемът е, че е възможно да се случи! Съществуват условия, в които повечето хора вършат не това, което могат, а това, което им хрумне! Ефектът е налице - петнадесет минути разходка в реални градски условия неминуемо водят до смущения във вестибуларния апарат! Време е да се замислим сериозно и най-после всеки да започне да върши това, което може, а не това което иска. И да го върши по възможно най-добрия начин! Паднахме и няма как да се изправим, ако не бъдем реалисти и не погледнем действителността, такава каквато е. Когато истински боли, най-добре се прави равносметка!       След всичко написано съм наясно, че мога да обидя колеги, които са дали всичко от себе си и са били перфектни в работата си. Това е факт и именно от там идва светлината в тунела! Радвам се искрено на всяко тяхно постижение и им желая успех от сърце!       Поех ангажимент да придружа материала със снимки, но смятам това за излишно.Ако се съмнявате в написаното, вземете фотоапарат, отворете прозореца или излезте на терасата и направете снимка сами. Експериментът не важи за хора с изглед към морето или полите на Витоша!

---

---

       Дизайнерът като занаятчия       Красимир Капитанов е художник и дизайнер, който успява да наложи специфичния си стил не само в проектите си – едни от най-успешните места за развлечение и забавление в родния му Бургас и в страната, но и като лично присъствие. Експресивният му, енергичен авторски почерк, любопитството и готовността да експериментира, живият му изказ представят определен тренд в дизайна на местата за развлечение, които най-бързо откликват на социалните и културни промени.       Последните му проекти - клубовете Bedroom в София, Kibo Life и ресторант Loft в Бургас, завършени в края на една трудна финансова година, са резултат от опита на дизайнера в работата му с различни концепции и повод да заяви естетическите си принципи. Петнайсет години след началото на работата му като интериорен дизайнер той е наясно с предизвикателствата на професията, с психологията на обществените пространства, с нагласите на аудиторията и със собствения си креативен процес. Учил живопис в Художествената академия при проф. Светлин Русев и проф. Десислава Минчева, той се отличава с художествените интерпретации, които пространствата му претърпяват, и с усещането за hand made, за изработка, за лично отношение към материала и предмета. Заявява, че продължава да е преди всичко художник, макар и в различно измерение, с много по-голяма отговорност, много по-големи натоварвания, по-сложни взаимоотношения: „Рисувам в реални пространства, много по-мащабно отколкото на платното.       Първият ти интериор?       Откъслечни неща... През 96-та, когато започвах, кафетата в София и страната бяха с едни бели столчета със златни капачки по краищата - сега само в някой провинциален зъболекарски кабинет може да ги види човек. Такава беше реалността - умрели мухи по щандовете, трагедия пълна. Ние бяхме първите хора, които тръгнаха и не знаеха нито как изглежда нито демокрацията, нито модерния дизайн. Просто копаеш и каквото се случи. От друга страна се работеше по-лесно, нямаше информация, никой не беше подготвен. Всички се учехме на крак – инвеститори и изпълнители.        Как живописецът стана дизайнер?       Времената не бяха добри за изкуство тогава – хората, които имаха пари, даваха по 300 долара за обувки, но не и 30 за картина. Беше пълно с неразбрани, пияни, нещастни художници, на които все нещо им пречеше да се изявят. Стана ми обидно и си казах, че никога повече няма да правя компромиси с нещата, които обичам. Оттогава не съм продал картина, въпреки че имах определени успехи като художник живописец. Отказах се, защото там не исках да правя компромиси, по-добре да правя нещо друго, но не и това.         Как се развиха нещата през годините, на какъв етап си сега?       Машината работи вече много добре; хората ми имат доверие и всичко става по-лесно.И хубавото е, че има вече фирми, които правят нещата възможни, разбираме се само с поглед, намираме алтернатива. Това на нас ни е липсвало досега за разлика от страните, в които се прави дизайн. Там една драсканица с тебешир може да стане поредния автомобил и да печели състезания... Един визуално неперфектен проект, обаче смислен, може да стане на крака. Аз съм проектирал за 5 минути с молив на стената. И нещата се случват. Друго е този проект да го пакетираш, да му дадеш търговски вид и да печелиш от него. Това са различни неща.        Повечето ти проекти са места за забавление- барове, клубове, ресторанти. Какво те привлича в тази сфера? Можеш ли да я сравниш с частните интериори?       Нищо общо няма – съвсем различен тип работа са двете сфери! Определено предпочитам обществените пространства, даже съвсем целенасочено бягам от години от личния интериор, ако не е за много важен за мен човек... Аз обичам да ми се дава форма, габарити на търговската концепция: „Краси, искам да ми направиш място, в което да влизат такива и такива хора, тя да работи така и така... Как ще изглежда това?” Било заведнеие,бар, ресторант, няма значение. Влизам в тази задача и я решавам.       Искаш само общата рамка? А как измисляш интериора?       В много от случаите имам концепция, която нося дълго време в себе си за конкретния обект. Тя си живее в мен и си чака момента, в който пониква. Просто чакам моментът, в който да се появи човек, който да даде гаранция, че тя ще се случи. Взимам я творчески, визуално узряла, като усещане, а конкретните измерения лесно се правят.       Имаш сложно отношение към дизайнерските предмети...       Правейки дизайн, във всеки момент трябва да изразяваш себе си и да си честен с околните. Харчат се стотици хиляди лева и най -голямото удоволствие е, когато минеш по трудния път клиентът, който ти се е доверил, да каже: „Заслужаваше си, сега ако трябва, пак ще го направя по този начин...”  Не посягам към гарантиран успех - известна лампа, маса или стол, да ги сложа и да разчитам да оправят нещата. В последните три проекта няма нито 1 кв.м латекс от магазина, нито един самоцелен дизайнерски предмет. Защото те не могат да решат принципни проблеми в интериора. Няма как модерните обувки да ти оправят проблема с наднорменото тегло!       Кои предмети ти доставят удоволствие?       Нищо, което купя готово, не ме радва така, както ако намеря на улицата някой  „боклук”, който ме провокира за концепцията. Така беше с KIBO Life. Интериорът имаше нужда от нещо с душа, монолитно, плътно. Намерих едни греди, захвърлени на пристанището – жп траверси на 60 и повече години, обречени да изгният или да бъдат изгорени -  и така се появиха масите. Не бих ги заменил за най -марковите на света. Ако някой може да каже, че това е лесно, с гарантиран успех, докато си държиш ръцете в джобовете, греши. Рискът е голям. Но станаха уникални - който ги докосне, разбира. Това е  нещо, което изразява не душевността на дизайнера Еди кой си, а моята. Аз го откривам във времето, махам му праха и му давам нов живот. Мисля че така е по-честно...       В някои обекти обаче тръгваш от нищо и създаваш истории...       Ето сега стигаме до нещо много важно.  Има неща, които могат да се купят с пари, и неща, които не могат. То е усещане, класа, време, атмосфера, всичко това за мене  е много по-важно. В Loft търсехме точно това - понеже не живеем в Ню Йорк, аз тръгвам от голия бетон и ги имитирам максимално правдоподобно, за да стъпя и да се получи няква игра на време и място. С ретро часовници, уникални предмети, намерени къде ли не, стари кабели и шалтери върху стари тухли, с лакове, напукана мазилка - всичко, което създава някава илюзия. Без да е диснилендска, евтина. Малко залитнеш ли и нещата стават много сложни и бутафорни. Сложни - имам в предвид гарантирано неуспешни       Имал ли си провали?       Провали, крупни? Технически да, ако говорим за това, но те са по-скоро предизвикателства, които само ме мотивират и на следващия ден го правя още по-добре. Аз до последно не знам какво точно ще се случи с определени детайли, структури, материи ... Клиентът ми се притеснява „Какво ще стане?”  „ -Не знам, спокойно, не знам какво ще стане, но ще стане хубаво. Изчакай, аз ако знам какво ще стане, това значи да те нахраня в Макдоналдс, а аз искам да ти предложа бутикова храна...       А как измисляте имената на заведенията, ти участваш ли  в тази концепция?       Да, веднага ще ти кажа  един случай. Първото KIBO, което преди година направихме, си нямаше име. Там определено темата, беше етно в съчетание  с някакви модерни елементи, галерийно арт излъчване. И нямаме име  5 дена преди крайния срок отварям един туристически каталог и виждам Кибо - най-големият действащ вулкан в Южна Африка. Добре звучеше, има и смисъл  - и така го измислих, в последния момент.       Когато пътуваш, гледаш ли такива места, барове, ресторанти? Някои любими?       Любими не, не ме вълнуват места или конкретен стол, маса или лампа. Мен ме вълнува цялостното усещане в нещата, общия контекст на ситуацията.       А тенденциите все пак?        Интересното е как правим нещата днес по нов начин. Бял интериор днес не е това, което е преди 20 г. Когато познаваш нещата, можеш да предвидиш как се върти колелото...липсата на цвят е следвана от цветни обекти, и т.н. Модата като етикет не ме вълнува. Това не е прогноза за времето да кажем – утре ще вали и който е с чадър, е модерен... Не може да сме организирано модерни. Да си модерен, значи да си хармоничен, не да тропаш дружно с всички останали, а да прокарваш пътеки. Да носиш отговорност. Няма нищо лошо да се съобразяваш с модата, ако си консуматор. Но ако си дизайнер, творец, не може да се съобразяваш с конюнктурата, нелепо е. Залагам на по-важни карти, не да вадя зайци от ръкава. Тогава нещата остават трайни.       Идеалният клуб?       Който формира вкус, променя манаталитета. Движен е от положителна енергия. В White House например след една година няма нищо повредено.

---

---

      Българите мислим като еднодневки      Законът за защита на паметниците на културата не действа. Както и много други. Проблемът за отношението ни към историческите сгради обаче опира по-скоро до манталитета на цялата нация, отколкото до някакъв закон, член или алинея. Изтъкваме многовековната си история, а позволяваме един тих вандализъм срещу културни паметници, с които би се гордял цял свят. Кое е по-голямото престъпление: да изкъртиш автобусна спирка или да оставиш църква да се саморазруши? Престъпление е да се унищожават паметници на културата или да се търгуват за жълти стотинки. Това е, като да се гордееш с родителите си, които си хвърлил в старчески дом...        Няма нещо, което не може да бъде продадено у нас! Историческото наследство, заедно с природата и човешкия ни потенциал, са малкото ценности, с които разполагаме. А отношението на държавата се изразява в уникално безразличие. Историята го е показала – изкуство и уважение към неговите произведения, в т.ч. и архитектурни, могат да си позволят държави, които са силни машини, добре работещи апарати. Изкуството е надстройка. Изкуството е удоволствие, което една държава може да демонстрира, когато всичко останало й е наред. Нашата държавата дори и в момента да иска да направи нещо, не може. Друг е проблемът, че на нея й е безразлично. А хората мислим като еднодневки. Ако от днес започнем да вървим правилно, евентуално нашите правнуци ще могат да се радват на успехите ни след 100 години. Ние сме пластмасови мишки, не виждаме повече от върха на обувките си. В момента държавата няма възможност, тя е в колапс. Проблемът е, че когато е имала такава, се е занимавала с много "по-интересни" неща. Изходът е във всички сфери на човешката градивност и потенциал и в това да се насочат за бъдещето. Всеки да върши това, което може, и да го прави възможно най-добре, а не с идеята да се облагодетелства още днес. Леонардо да Винчи е работел върху произведенията си с такова качеството, че да могат да се гледат и след 5-6 века, а не утре да се разпаднат. Ако всеки вършеше така ежедневната си работа, нещата щяха се случат. Ние разчитаме винаги някой друг да оправи положението. Когато кървиш и трябва да ти се направи кръвопреливане, не може да си мислиш какъв шампоан за коса ще използваш. Влакът е дерейлирал, пътува към пропастта... Има много по-главоломни проблеми, които трябва да се решат днес, за да може утре да мислим за изкуство. Сега не искам да обвинявам никой, обвинявам всички, които са отговорни за близкия етап от 50 години. Навремето комунистическият режим позволи църквите да се разпаднат, защото бяха ерес. После, улисани в див капитализъм, пак не ни беше до тях. А ако трябва да коментирам казуса с античните разкопки и метрото, то световната практика е показала решението. Отнасяш се с уважение към тях, променяш маршрута и ги заобикаляш. Продължаваш по някакъв друг начин, но не и през тях! По най-отговорен начин трябва да се дава нов живот на всяка културна и историческа ценност, която бъде открита. А как да реагират обществото и медиите в случая, като има толкова интересни убийства, изнасилени, гладни и озверели хора? Когато не знаеш какво ще ти се случи след два часа? На тях не им е комфортно, а аз повтарям – изкуството е надстройка. Тази огромна измислица, която социализмът роди, че бедният художник ражда чудеса в квартирата си, ядейки сухари и копърка, е абсурдна история. Ако детето ми е болно или майка ми и баща ми не са добре, мислите ли, че много ще ми се твори днес? Излишно е в такива моменти човек да бъде много мъдър, остроумен и да дава миродавни рецепти. Умните хора трябва да вършат работата си по-перфектния начин и да не коментират излишно проблеми, които не могат да бъдат решени. Нещата са стигнали до много лош етап и не трябва да си затваряме очите, а просто да направим, каквото трябва. Всички знаем – не трябва да минаваш на червено, не трябва да караш с превишена скорост, не трябва да крадеш, не трябва да убиваш, не трябва да се гавриш с родината си... Елементарно е!

---

---

       Деликатна игра на време и безвремие       Addict - най-новият клуб за нощен живот в Бургас, е последният засега дизайнерски проект на вече известния на изданието Красимир Капитанов, който отново провокира и професионално с много вкус показва своята гледна точка за пространството, създавайки усещането за нещо вече обитавано, открито и населено с уважение, дискретност и финес.       Интересното в интерпретацията на пространството е присъствието на архитектурни елементи от различни епохи, които, без да визират конкретен стил, създават усещането за време и безвремие - действат галерийно като експонати.       Еклектичният принцип на контраст и единство се пренася и в другите интериорни елементи на средата. Деликатният флирт при съчетанието на материи, текстури, мебели, бетон изпъква в интересните комбинации на ретро и модерно.       Впечатляващо е и перфектното отношение към детайла. Безспорен композиционен акцент е дансингът от полиран бетон с флорални елементи.       Осветлението е решено двупластово, от една страна, пищни ретрополилеи видимо овладяват пространството, а от друга, през централния компютър индиректно лед-осветление сменя деликатно цветовата картина, в която участват 16 000 000 цвята.       За реализацията на Addict Красимир Капитанов благодари на колегите си от екипа Мартин Марков и Явор Стоянов, на инвеститорите от фирма "Мидия". персонално на Димитър Найденов, както и на всички подизпълнители, които със своя професионализъм направиха възможно превръщането на дизайнерския проект в прекрасен обект със свое лице и неподражаемост.

---

---

       Място с име на вулкан       проект и снимки - Красимир Капитанов, текст - Лидия Манолова       Една година след отвюрянето на първия клуб KIBO в Бургас KIBO Life предлага още по-експресивен микс от жива музика и дизайнерски находки в релаксираща атмосфера.       Интериорната концепция на KIBO Life е арт еклектика, създадена с ръчно изработени детайли и художнически структури. Кибо е името на най-големия действащ вулкан в южна африка, дизайнерът случайно попада на него в туристически каталог дни преди откриването на клуба.       ПО-ЧЕСТНО       "Нищо, което купя готово, не ме радва така, както, ако намеря на улицата някой „боклук", който ме провокира за концепция. Така беше с KIBO Life. Интериорът имаше нужда от нещо с душа, монолитно, плътно. Намерих едни греди, захвърлени на пристанището - ЖП траверси на 60 и повече години, обречени да изгният или да бъдат изгорени, и така се появиха масите. Не бих ги заменил за най-марковите на света. Ако някой може да каже, че това е лесно, с гарантиран успех, докато си държиш ръцете в джобовете, греши. Рискът е голям. Но станаха уникални - който ги докосне, разбира. Това е нещо, което изразява не душевността на дизайнера еди-кой си, а моята. Аз го откривам във времето, махам му праха и му давам нов живот. Мисля, че така е по-честно..."

---

---

       Идеалният клуб       проект и снимки - Красимир Капитанов, текст - Лидия Манолова       Когато npoeкmupaш места, в кoumo хората се забавляват, общуват, създават си спомени, заличават ги, със сигурност имаш идея как точно да се случи това. Не очакваме от дизайнера Красимир Капитанов да ни каже кой е идеалният клуб - знаем, че е достатъчно да те накара да се върнеш.       Новата атмосфера в Bedroom Sofia - в разпознаваемия стил на брaнда Bedroom, наложен от дизайнера в заведенията в Слънчев бряг и Пловдив. Трудната геометрия на пространството е одухотворена с пестеливи детайли и излъчва финес и романтика.       ПО ТРУДНИЯ ПЪТ       "Правейки дизайн, във всеки момент трябва да изразяваш себе си и да си честен с околните. Харчат се стотици хиляди лева и най-голямото удоволствие е, когато минеш по трудния път, клиентът, който ти се е доверил, да каже: „Заслужаваше си, сега, ако трябва, пак ще го направя по този начин... " Не посягам към гарантиран успех - известна лампа, маса или стол, да ги сложа и да разчитам да оправят нещата. В последните три проекта няма нито 1 кв.м латекс от магазина, нито един самоцелен дизайнерски продукт. Защото те не могат да решат принципни проблеми в интериора. Няма как модерните обувки да ти оправят проблема с наднорменото тегло!"

---

---

       Игра на времената       проект и снимки - Красимир Капитанов, текст - Лидия Манолова       Ресторант Loft в Бургас провокира с оригиналната си сценография, вдъхновена от манхатънските лофтове и еклектичния микс от модерен лyкc и индустриални елементи.       ТЪНКА ЛИНИЯ       "В Loft търсехме усещането за класа, за история, атмосфера - неща, които не могат да се купят с пари... Понеже не живеем в Ню Йорк, аз тръгвам от голия бетон и ги имитирам максимално правдоподобно, за да стъпя и да се получи някаква игра на време и място. С ретро часовници, уникални предмети, намерени къде ли не, стари кабели и шалтери върху стари тухли, с лакове, напукана мазилка - всичко, което създава някаква илюзия. Без да е диснилендска, евтина. Малко залитнеш ли, и нещата стават много сложни и бутафорни. Сложни - имам предвид гарантирано неуспешни."       МОДЕРНОТО       "Модата като етикет не ме вълнува. Това не е прогноза за времето да кажем - утре ще вали и който е с чадър, е модерен... Не може да сме организирано модерни. Да си модерен, значи да си хармоничен, не да тропаш дружно с всички останали, а да прокарваш пътеки. Да носиш отговорност. Няма нищо лошо да се съобразяваш с модата, ако си консуматор. Но ако си дизайнер, творец, не може да се съобразяваш с конюнктурата, нелепо е."

---